Как се лекува паническо разтройство?

В днешно време съществува религия на една "позитивна" нагласа, която обладава много от съвременните психоложски текстове в пространството. Според тази идеология човек е способен сам да се промени към по-добро, като преди това простичко му е било казано: "Хей! Промени се към по-добро!". За съжаление това са глупости и душата не работи така. Ако беше възможно светът щеше да бъде много по-добро място.

Текстът по-долу е за всички онези, които стриктно са си налагали да мислят позитивно и с труд са се опитвали да си променят нагласата, самоизмъчвайки се в това да се стрмят да виждат само доброто на света, но въпреки всичките си усилия страховете им вместо да намалеят - са се засилвали.

През последните няколко години попадам на статии на много модерни психолози, които шумно говорят за най-различни страдания и дават умни рецепти за тяхното излекуване. Тези рецепти често са облечени като резултат на съвременната наука дори. Появяват се заглавия като: "5 научно доказани начина за справяне" или "Научи мозъка си да..", "Какво казва невронауката..." и прочее. Все статии, които цитират някакво изследване, но правят грешни или изобщо несвързани с него изводи. Опасността не се крие в това, че тези хора говорят за проблеми, за които в най-добрия случай имат само бегла представа, нито е в това, че "предписват лечение", от което няма никакъв смисъл, тя е там, че тези хора понякога откровено вредят на своите читатели.

Да се откъсва мозъкът от човека, като самостоятелна единица със собствени цели, която трябва да бъде въдворявана с трикове, е опасно. Такъв процес в клиниката наричаме "дисоциация" - тоест "отцепване" и пропагандата на тази болест е безотговорна от гледна точка на професията. Много е удобно - отцепваме мозъка си, говорим за него в трето лице и го обвиняваме за всичко. Той е виновен и ние сега ще го препрограмираме, а после продължаваме по-старо му. Вредно е да се мисли така, защото това  разцепва чувствата и мислите, от нас самите, и уврежда цялостното ни усещане за себепродължителност, овластява съзнателната нагласа и води до куп други проблеми с гръмки имена. И не стига, че това ни разболява допълнително, но освен това и не помага с нищо, защото симптомът, който това се опитва да потисне, цели именно да покаже, че нещо не е наред. За да се излекува човек от тревожността, не трябва да мисли за мозъка си като враг, а трябва на първо място да работи с онова, което я поражда.

Наскоро прочетох една статия на един психолог, който с тежки думи и обвинения, обяснява на хората за това как те сами са виновни за страданието си и как се налага да се вземат в ръце. В текста на няколко места се говори за това как тези страдащи "Трябва" да се отърват от вината, страха и гнева си, но същевременно човекът ги обвинява с такава ярост, че читателят изпада в страх и вина, само от факта, че чете величествените му редове.

След това случайно попаднах на друга статия, на друг психолог, който говори за прегръдки с хора, и чувство за благодарност като лечение на тревожността.

Разбира се, тревожността може да има различни форми и степени, от най-лека, през панически пристъпи, до паническо разтройство и пълна инвалидизация, и това е нещо, което трябва да се има предвид, когато си предписваме лечение от статия, написана за пет минути, срещу хонорар от кликания, но не мога да опиша разочарованието, което би преживял човек с панически пристъпи, който се надява да се излекува като се измъчва с това да си внушава чувство за благодарност, като лекарство срещу болестта си.

Хората трябва да знаят, че прегръдките с подходящ партньор са хубаво нещо, но ако ги използваме егоцентрично като форма на лечение (без съществен ефект така или иначе) изместваме фокуса им! Те са споделено преживяване на взаимна близост. Нека не ги превръщаме в поредния инструмент за задоволяване на собствените си "Аз-аз-аз" планове и цели.

Друга нереална рецепта, която прочетох, беше свързана с дишане, промяна на живота и най-важното на мислите! Отново тези мисли, които са като мантрата на съвременния "психотерапевт". Такава грешка е човек да се фокусира върху мислите си обаче, че това не само не помага, но отново - вреди. Мислите имат своето неоспоримо място, но те са предопределени до голяма степен от емоционалните преживявания. Логиката е изцяло обърната от днешните хора пишещи статии, но понеже тези статии се пишат лесно и хората обичат да ги четат (защото им внушават идея за лесен контрол и бързи решения) това се превръща в лъжа, която повторена 100 пъти изглежда като истина. И в това нямаше да има почти нищо лошо, ако не изкривяваха изцяло смисъла си. Тези статии уж се пишат, за да помагат на хората, но в дългосрочен план постигат точно обратното, защото отдалечават страдащия от търсенето на адекватна помощ.

Подхранването на илюзията, че човек може да се отърве от паническо разтройство или панически пристъпи като диша, издиша и си мисли за хубави неща е просто вредна. Да, някои тревоги биха могли да се преодолеят със спортни тренировки и една чаша вино вечер, но много и не могат.

Тревожните разтройства намаляват обема на хипокампа в мозъка и освен това пречат на производството на нови мозъчни клетки, изграждането на нови връзки между тях, както и на създаването на нови синапси в мозъка. Какво означава това - колкото по-дълго време човек страда от панически престъпи, толкова повече си е навредил. Паметта му отслабва, има по-малък обем на информация, която може да обработва, загубил е потенциал и си е навредил. Душевният живот се опростява и човек губи възможност да изпитва удовлетворение и щастие. Става празна черупка, която често спира социалните си контакти и като допълнение това разтройство се съчетава с депресивни симптоми. Страдащият става сприхав, неприветлив, заядлив, силно докачлив и понякога нетрудоспособен.

Вдигнах ли тревогата?

Истина е, че поначало тревожните състояния и разтройства имат по-скоро психогенен характер - тоест са вътрешна реакция на психиката към живота и мястото в живота на човека, който страда от тях. (Тук е мястото да отбележа, че това не винаги е така и за това първоначална среща с лекар е добра идея, но за това по-долу) Обикновено се отключва от външни преживявания като насилие, преживяна заплаха за живота, инцидент или употреба на психоактивни вещества, включително марихуана или алкохол. То е сигнал, че нещо в душата не може повече да продължава така. Но какво е това нещо?

Психолозите, които знаят всичко, ще кажат, че "Става дума за гневът ти човеко! Изкарай го!" или пък "В корените на паническите "атаки" е страхът от смъртта - насочи се към живота, човеко! Живей себе си, подяволите!" и какво постигаме с това - вдигаме тревожността, защото така или иначе точно да живее себе си се опитва да направи страдащия и без да го принуждаваме с реторическите си похвати. Постигаме това, че той си казва "Боже, в мен си е проблемът. Опитвам се но не се получава - атаките се връщат. Нещо не правя като хората." или "Тези психолози за нищо не стават. Отивам при врачка да ме върне 5 живота назад, за да разбера, че проблемът ми се корени в дните, в които съм бил гладна марсианска амеба" И от там нататък този човек е изгубен - това никога няма да му помогне и той ще реши, че е обречен. Толкова.

Всички симптоми на продължителна тревога са сигнал, че нещо не е наред. Това може да е обективна опасност в живота, застрашаваща Вас, близките или нещо което възприемате за ценно във вашия живот, но може да е сигнал и за душевно страдание, реакция на сблъсъците в собствената Ви душа. В основата му лежат серия от преживявания, в които се преплитат страх, гняв, вина, любов, вярност, предателство, желание, копнеж, вярвания, идеали, норми, забрани и прочее дълбоки и все важни за нас неща. Всеки, който в поста си твърди, че знае защо Вие имате панически пристъпи или тревога обаче е шарлатанин. Всеки, който дава готова рецепта, която Вие да спазите, четейки поста му в Интернет е шарлатанин.

Най-общо има две линии на лечение на този проблем:

1. Психотерапията без лекарства:

Предимствата на дългосрочната и аналитична психотерапия са в това, че тя води до осъществяване на личността. Това означава, че човек лекувайки се, израства, открива потенциала си, освобождава се от един опит и се сдобива с друг по линия на най-дълбоките си вътрешни мотиви. Тук става дума не за следването на готова програма от петнайсет стъпки, които ще потулят симптома на душевното страдание, а за следването на нуждите на собствената Ви душевна цялост по път, който тя самата чертае. Това е път, който не само може да Ви излекува, но и да Ви срещне с творчески потенциали, за които е възможно дори да не сте предполагали, че притежавате. Юнгианската терапия Ви помага да видите този път, да се свържете с онова, което се случва във Вас и Ви поощрява в това да бъдете искрени и честни със самите себе си. Това е може би и основният стълб на психичното здраве - честността към себе си.

С други думи "Истината ще Ви освободи."

За панически състояния и тревожности аз препоръчвам дългосрочна психотерапия.

Не е страшно.

Прекрасно е!

2. Психотерапия подкрепена с помощта на лекарства.

Става дума за достиженията на една истинска съвременна наука, предписани от лекар. Психофармакологията е наука, която продължава да открива нови неща и е науката майка, която заедно с неврологията и психофизиологията дадоха понятийния апарат и базата на станала вече поп невронаука. Казвам това, защото истината е че в някои случаи е възможно само терапия да не е достатъчна и да се наложи среща с психиатър, който да помогне с един кратък курс на лечение. В това няма нищо лошо, даже напротив, но защо е това е хубаво ще стане ясно малко по-долу.

Предимството на дългосрочната психотерапия е това, че благодарение на нея човек преоткрива себе си, собствените си сили, укрепва цялостно, преодолява травми и тревоги, като освен това придобива инструментариум, с който да посреща новите предизвикателства в живота си. С това той достига до връхната точка на своя продуктивен потенциал, който иначе може изобщо да не бъде и отчетен.

Когато става дума за тревожност в тежките случаи срещата с лекар е препоръчителна обаче, просто защото е възможно да е налице хормонален дисбаланс, (хиперфункция на щитовидната жлеза например) или от друга страна може нещо в страдащия да не му позволява да разкрие за себе си причините за това страдание, а пристъпите да са силни и страданието голямо. По някаква неясна причина обаче хората мислят, че да потърсиш помощ от лекар означава, че си изпуснал контрола над себе си. Всъщност, разбира се, е точно обратното. Когато човек е подвластен на симптома си, тогава той е изгубил контрола. Човек си го връща, когато отива на лекар или на специалист и категорично заявява "Аз нямам нужда от това страдание, то ми пречи и отивам да се отърва от него". Тогава чак контролът е възвърнат.

Иначе паническото разтройство е болест, не си мислете друго и ако някой Ви казва друго е шарлатанин или няма представа за какво говори. С позитивни мисли и техники за дишане не става. Техниктие могат да помогнат за облекчаването на кризата, но не могат да Ви излекуват от разтройството. (Между другото паническите пристъпи не означават задължително диагноза паническо разтройство) Що се отнася до кризата, тя обикновено започва рязко, в рамките на 10 минути страданието се усилва и най-често след 10тата минута става непоносимо, като може да продължи и час.

И така - кой държи контрола тогава? Вие или болестта?

За това, ако страдате от подобни пристъпи, най-добре първо отидете на лекар, а след това потърсете психотерапевт.

Защо лекар?

В случаите на панически пристъпи може да става дума за ендокринно разтройство (на ендокринната система например, което ще има нужда от ендокринолог), Другият вид лекари, които имат отношение към тревожните състояния са психиатрите. Те пък се занимават с биологичната страна на душевните страдания. А тревожните състояния психиатрите наричат - "малка психиатрия" - тоест състояния, обикновено с много добра прогноза! Ако психиатър диагностицира тревожно разтройство или някое от сродните му, е важно да знаете, че ще предпише лечебно средство със старото име "антидепресант". Не се отказвайте и прочетете следващите редове.

Това е име, което бледнее пред предимствата на тези лекарства. Така наречените антидепресанти помагат на мозъка в няколко много важни за него процеса:

1. Образуване на нови мозъчни клетки: (нещо което до скоро не се знаеше и се учеше, веднъж имал - имал и толкова) - тоест те подмладяват мозъка и на практика могат да помогнат при неговото възстановяване.

2. Спомага за образуването на нови дендрити - тоест връзки между съществуващите клетки - много важно за пластичността на ума ви, за използването на неговия потенциал.

3. Спомага образуването на нови синапси - това са частите на мозъка Ви, с които клетките си пращат химически сигнали - тоест "вкусват" и общуват.

4. Балансира вътрешните преживявания

5. И може би най-важното - връща удоволствието от малките неща и способността човек да чувства въобще (което толкова се пропагандира от психолозите на внушението - това е нещо, обаче, на което човек не може да се приучи ако му е отнето от болестта.)

Симптомите на тревожното разтройство обикновено изчезват изключително бързо, а цялостното лечение продължава още известно време, за да могат да си свършат работата психотерапията и новият личен опит.

Важно е да знаете, че хапчетата не са достатъчни, защото тревожните разтройства имат своите корени в душевнтие Ви преживявания и антидепресантите ще Ви излекуват от симптома на тревожността, но не и от причините му.

Бих искал да обърнете внимание на това. Ще Ви излекува от симптома, но не и от причините му. Това най-общо означава, че ако спрете лекарствата след известно време симптомите ще се върнат.

За това не забравяйте психотерапията. Ако вече се лекувате фармакологично не започвайте краткосрочно ориентирана, защото тя е ориентирана към симптома, а вие него вече го третирате с лекарство.

Започнете по-сериозна терапия. Дълбинна, динамична, аналитична, юнгианска, психоанализа, гещалт, екзистенциална, преценете си - това е индивидуален избор, но проучете терапевта и не с хвърляйте при някой, който изобщо не се е обучавал за такъв.

И тогава ще видите, че всъщност вие контролирате живота си.

Вие самите, а не болестта!