Как работи анализата?

В анализата, чрез проучване и интерпретация на сънища, блянове, творчество и въобще асоциациите на клиента към тях, той се опитва да разбере вътрешната цел на своите симптоми, техните смисъл и ред. Откриването на това защо тe сa се проявили, често помага на клиента да преработи преживяването и с това да отключи заложения си потенциал за развитие. Важно е да се каже, че в анализата на сънища, дневните бялнове и фантазии например, фокусът не пада толкова върху интелектуално задоволителната интерпретация, колкото върху опита, който тези сънища носят и тяхното действително емоционално отработване.

Веднъж преминали подобна преработка симптомите започват да губят своята сила и въпреки, че могат да имат моменти на засилване, тяхната цел е вече изпълнена. Съзнаващият Аз е обърнал внимание на посланието и в най-добрия случай е мобилизирал "царстовто" си, за да разреши вътрешната му ситуация.

Както и в традиционната психоанализа, Юнгианската също обръща внимание на трансфера като част от инструментите си на работа. Тук става дума за особеностите на връзката между терапевта и клиента. Тя често отразява обичайните начини на взаимодействие на клиента с важните за него хора като родители, братя, сестри и други значими фигури. Той може още да проектира и свои собствени идеи, ценности и опасения върху терапевта, като разбирането на тези специфики във връзката, които клиентът вижда (и създава), му помага да разпознае нейните корени, така че да се освободи от тези свои предразсъдъци в своето ежедневие с хората, с които общува. Това помага за изграждането на по-здравословни отношения, основани на реалните човешки отношения, а не върху спонтанни реакции провокирани от активацията на несъзнавани психични "части", или използването на ригидни, отдавна заучени модели на неадаптивно поведение.

Това освен всичко друго е и процес, който продъжлава извън срещите с терапевта. Изговореното, а и неизговореното, по време на сесия, продължават да "работят" в несъзнаваното. В допълнение клиентът може да описва сънищата си и да мисли върху тяхното съдържание, може да рисува картини, да създава скулптури, танци, и различни творчески произведения, текстове и други, които да изобразяват психичните съдържания, отразявайки живота на неговия вътрешен свят. Тази работа позволява на съдържанията да се трансформират и чрез символизирането си в нови "образи" да преработят онова, което е имало нужда от промяна.

"Тайната" на лечебния процес е именно в изработването на това "ново 3-то", родено от преработката на вътрешните психични компоненти. Тези компоненти в аналитичната психология се наричат комплекси. Това понятие е различно от онова, което се използва в ежедневието. Тук комплексът се разбира като психична съвкупност от емоции, асоциации и вярвания, обединени около централно ядро със силен емоционален заряд.

Понякога зарядът на такъв вътрешен комплекс е толкова силен, че той доминира психиката и продуцира симптома. В някои случаи е достатъчно просто разтоварването на задържаната в него психична енергия, за да изчезне симптомът, в други е необходимо продължително следване на динамичния ритъм на психиката.

За юнгианския подход към психотерапията може да се каже, че е характерно сътрудничеството между психотерапевта и клиента, като терапевтът адаптира работата си строго специфично към индивидуалните характеристики на всеки клиент по отделно.

Аналитикът насърчава проявлението на уникалността на клиента и дълбоко уважава вътрешната му мъдрост и личностна автономност. Разбирането, че терапевтът не знае повече за личните преживявания на своя клиент от него самия е ключово за аналитичната психология. Както казва Юнг за анализата на сънища "аз насърчавам своите ученици да бъдат добре запознати с фолклора, митовете, легендите и народните обичаи, но винаги, когато имат работа с пациент ги съветвам да забравят всичко и да слушат".

Изтъкнат недостатък е относителната продължителност на аналитичната работа. Въпреки че понякога само няколко сесии постигнат желаните резултати, поначало дългосрочната терапия изисква време и средства.

Това е терапия, насочена към личностна трансформация и индивидуално развитие. Понякгоа тя може да се се окаже неподходяща за хора, които търсят бързи разрешения и програми за следване. В някои случаи те могат да бъдат постигнати, но поначало е необходимо време.

Aналитична терапия води до стабилни, в дългосрочен план, резултати. Обикновено се наблюдава устойчива тенденция към продължаващо подобряване, дори след приключена терапия, а ефектът се усеща и напред в живота. За разлика от популярни подходи в терапията, които са фокусирани върху лечение на симптомите, или са ориентирани към краткосрочни решения, аналитичната психотерапия обръща внимание на дълбинната преработка на психичните съдържания, което драстично намалява риска от поява на нови симптоми от друг или сходен порядък.

Добрата аналитична работа има предвид не само "продуктите" на вътрешната реалност, за която писах по-горе, но освен това обръща вниамние и на връзката с реалността, защото анализата и процесът на индивидуация не отвръщат човека от обществото, а обратното - те го свързват с него, но по начин адекватен на личността, а не по начин наложен от обществото.

И още уменята за разпознаване и свързване с посланията на дълбинните пластове на психиката ни, които човек придобива, остават на негово разположение като важен инструмент занапред в живота. Това умение намалява опасността от повторна дисоциация (драстично разделение) между Аз-а и несъзнаваното и с това ключът към енергийните потенциали "остава на видно и достъпно място".