Панически атаки.

Напоследък попадам на статии на развъдили се психолози, които шумно говорят за най-различни страдания и дават рецепти за тяхното излекуване. Готови рецепти, които колкото по арогантно и нахално са зададени, толкова по-силен ефект се очаква да имат. Опасността не се крие в това, че тези хора говорят за проблеми, за които имат само бегла представа, нито е в това, че “предписват лечение”, от което няма никакъв смисъл. Опасността се крие в това, че тези хора понякога вредят на своите читатели!

Наскоро прочетох една статия на един такъв шумен психолог, който с гръмки думи и обвинения, обясняваше на хората за това как те сами са виновни за страданието си. В текста на няколко места се говореше за това как тези страдащи “Трябва” да се отърват от вината, страха и гнева си, но същевременно човекът ги обвиняваше с таква ярост, че читателят изпада в страх и вина, че чете тези величествени редове.

Разбира се той имаше рецепта и тя беше свързана с дишане, промяна на мислите и живота като цяло. Прекрасно! И най-добрият ви приятел от бара казваше същото, но какво от това? И двамата нямат представа за вашите вътрешни преживявания, въпреки, че приятелят е все пак по-добре запознат.

Подхранването на илюзията, че човек може да се отърве от паническо разтройство като диша, издиша и си мисли за хубави неща е вредна.Тревожните разтройства, особено паническото, намаляват обема на хипокампа в мозъка и освен това пречат на производството на нови мозъчни клетки, изграждането на нови връзки между тях, както и на създаването на нови синапси в мозъка. Какво означава това – колкото по-дълго време човек страда от паническо разтройство, толкова повече собствен потенциал е загубил и си е навредил. Душевният живот се опростява и човек губи възможност да изпитва удовлетворение и щастие. Става празен, черупка, която често спира социалните си контакти и като за капак, често това разтройство се съчетава с депресивни симптоми!

Вдигнах ли тревогата?

Няма страшно.

Истина е, че поначало паническото разтройство има психогенен характер – тоест е вътрешна реакция на психиката към живота и мястото в живота на човека, който страда от него. Обикновено се отключва от външни преживявания като насилие, преживяна заплаха за живота, инцидент или употреба на психоактивни вещества. То е сигнал, че нещо в душата не може повече да продължава така. Но какво е това нещо?

Психолозите всезнайковци ще кажат, че “Става дума за гневът ти човеко! Изкарай го!” или пък “В корените на паническите атаки е страхът от смъртта – насочи се към живота, човеко! Живей себе си, подяволите!” и какво постигаме с това? Нищо хубаво. Вдигаме тревожността, защото така или иначе точно да живее себе си се опитва да направи страдащия, така или иначе, и без да го принуждаваме с реторическите си похвати. Постигаме това, че той си казва “Боже, в мен си е проблемът. Опитвам се но не се получава – атактие се връщат. Нещо не правя като хората.” или “Тези психолози за нищо не стават. Отивам при врачка да ме върне 5 живота назад, за да разбера, че проблемът ми се корени в дните, в които съм бил гладна марсианска амеба” И от там нататък този човек е изгубен – това никога няма да му помогне и той ще реши, че е обречен. Толкова.

Паническото разтройство е сигнал за душевно страдание, реакция на сблъсъците в душата на човека. В основата му лежи серия от преживяване, в които се преплитат страх, гняв, вина, любов, вярност, предателство, желание, копнеж, вярвания, идеали, норми, забравни и прочее дълбоки и все важни за нас неща. Всеки, който в поста си твърди, че знае защо Вие имате панически атаки обаче е шарлатанин. Всеки, който дава готова рецепта, която Вие да спазите, четейки поста му в интернет е шарлатанин. Всеки, който Ви терапевтира без ефект и без да ви прати на лекар – е шарлатанин.

И сега защо казвам лекар? Защото има две линии на лечение на този проблем. Едната е психотерапията, другата е лечението с лекувити медикаменти, предписани от лекар, но съчетани отново с терапия. Истината е че в някои случаи е възможно само терапия да не е достатъчна и да се наложи среща с психофармаколог, който да помогне с един кратък курс на лечениея. Нищо страшно.

Проблемът на психотерапията е, че понякога отнема твърде дълго време, а симптомите са твърде силни и/или чести. Ако е когнитивно-поведенческа терапия за паническо разтройство отнема сравнително малко време, но от друга страна личностната промяна, която се изисква, за да не се върнат симптомите по-късно отново, изисква работа на дълбоко и за малко по-дълго време. В този ред на мисли ефектът от краткосрочна и проблем центрирана терапия като когнитивната, поведенческата, краткосрочната и т.н. не е съвсем ясно колко дълго ще трае. Изследвания, които изследват изследвания свързани с темата, прогнозират прекрасни резултати в рамките на 6 и 12 месеца, но това е кратък срок. Срещал съм изследвания които казват 2 години. Други изследвания показват, че дълбинната терапия дава 5 и повече години. Коректен въпрос е как са проведени тези изследвания, кой ги спонсорира, кой ги провежда, каква е методологията им и дали наистина изследват това, което твърдят ,че изследват. Но това са въпроси от друг порядък.

Както и да е, за това, в някои случаи срещата с лекар е препоръчителна. По някаква неясна причина обаче хората мислят, че да потърсиш помощ от лекар психофармаколог означава, че си испуснал контрола над себе си. Всъщност, разбира се, е точно обратното. Когато човек е подвластен на симптома си, тогава той е изгубил контрола. Човек си го връща, когато отива на лекар или на специалист и категорично заявява “Аз нямам нужда от това страдание, то ми пречи и отивам да се отърва от него”. Тогава чак човек си го връща.

Иначе паническото разтройство е болест, не си мислете друго и ако някой Ви казва друго е шарлатанин или няма представа за какво говори. С позитивни мисли и техники за дишане не става. Техниктие могат да помогнат за облекчаването на кризата, но не могат да Ви излекуват от разтройството. Кризата започва често рязко, в рамките на 10 минути страданието се усилва и най-често след 10тата минута става непоносимо, като може да продължи и час.

И така – кой държи контрола тогава? Ние или болестта?

За това, ако страдате от подобни пристъпи, най-добре потърсете терапевт. Заедно с него можете да прецените дали да отидете и при психофармаколог, за да диагностицира проблема и проведе курс на терапия с лечебни средства. Какво е психофармакологът? Това е лакер, който ще провери дали става дума за ендогенно разтройство (на ендокринната система, което ще има нужда от ендокринолог), дали е нещо друго или е проблем на серотониновата система, кеото се явява всъщност биологичното изражение на тревожните разтройства.

Ако той диагностицира паническо разтройство или някое от сродните му, е важно да знаете, че ще предпише лечебно средство със старото име “антидепресант”. Не се отказвайте и прочетете следващите редове.

Това е име, което бледнее пред предимствата на тези лекарства. Така наречените антидепресанти помагат на мозъка в няколко много важни него процеса:

1. образувана нови мозъчни клетки! (нещо което до скоро не се знаеше и се учеше, веднъж имал – имал и толкова) – тоест те ПОДМЛАДЯВАТ мозъка и напрактика могат да помогнат при неговото възтановяване

2. спомага за образуването на нови дендрити – тоест ВРЪЗКИ между съществуващите клетки – много важно за пластичността на ума ви, за използването на неговия потенциал

3. спомага образуването на нови синапси – това са частите на мозъка ви, с които клетките си пращат химически сигнали – тоест “вкусват” и общуват.

4. Балансира вътрешните преживявания, регулира съня

5. И може би най-важното връща удоволствието от малките неща и способността човек да чувства въобще (което толкова се пропагандира от психолозите на внушението – това е нещо, обаче на което човек не може да се приучи ако му е отнето от болестта. Е, лечението успява да ви го върне)

Симптомите на тревожното разтройство обикновено изчезват изключително бързо и цялостното лечение продължава няколко месеца. (все едно сте на изопринозин за гинетални брадавици, който може и да няма ефект обаче!) А ефектът от антидепресантите ще ви хареса.

Но, това не е достатъчно, защото паническото разтройство има своите корени в душевнтие Ви преживявания и антидепресантите ще Ви излекуват от симптома на тревожността, но не и причините му. За това не забравяйте психотерапията. Ако вече се лекувате фармакологично не започвайте краткосрочно ориентирана, защото тя е ориентирана към симптома, а вие него вече го третирате (и то по-успешно) с лекарство.

Започнете по-сериозна терапия. Дълбинна, динамична, аналитична, гещалт, екзистенциална, психодрама, преценете си – това е индивидуален избор, но проучете терапевта и не с хвърляйте при някой, който изобщо не се е обучавал за такъв.

И тогава ще видите, че всъщност вие контролирате живота си. Вие самите, а не болестта!